Bitcoin 101 | Биткойн

Биткойн (на английски: Bitcoin, получено от бит (на английски: Bit) и монета (на английски: coin) е платежна система с отворен код, основана на P2P разпределена мрежова архитектура, подсигурена от блокчейн технологията и работеща с едноименна единица биткойн, наречена виртуална валута или криптовалута, макар че не отговаря на общоприетата дефиниция за валута.

ИСТОРИЯ

Първата концепция за разпределена криптовалута е описана частично още през 1998 г. в пощенски списък на киберпънк общността. Обнародваното предложения са от Веи Даи (Wei Dai) за „b-money“ и Ник Сабо (Nick Szabo) за „bit-gold“.

През 2008 г. Сатоши Накамото намира решения за някои сложни задачи, нерешени до този момент и споменава за първи път термина бтикойн в статия, демонстрираща задълбочени познания в няколко научни дисциплини (математика, криптография, компютърни мрежи и информационни технологии).

През 2009 г. се ражда Биткойн мрежата с пускането на първия клиент на биткойн с отворен код и издаването на първите биткойни. Първоначално биткойн цените се определят от хората в Биткойн форумите. Най-сериозната сделка по това време е за пица на стойност 10 000 биткойна. Малко след това е създадена биткойн борсата „Mt. Gox“.

Към януари 2016 гл на Биткойн се падат около 90% от оборота в сегмента на криптовалутите, изчисляван на 7 млрд. долара. За сравнение, ежедневния оборот на световните валутни пазари по това време е бил 5 трилиона долара.

СЪЩНОСТ

Биткойн е споделена в Интернет счетоводна система за поддръжка на индивидуални сметки. ТЯ работи на принципа P2P мрежа със софтуер с отворен код, която е напълно децентрализирана и не е под контрол на някоя институция като например централната банка. Това дава основание на Министерството на финансите на САЩ да я нарече „децентрализирана валута“.

Добиване

Платежните единици биткойн се създават като възнаграждение за извършената работа по криптиране, при която потребителите проверяват съществуващите блокове от блоковата верега и създават нови с помощта на изчислителна мощ на машините си. За да е легитимен, всеки блок трябва да съдържа доказателство за извършена работа, което подлежи на проверка от другите участници, когато на свой ред получат нов блок за изчисление. Процесът на придобиване чрез изчисления се нарича „добиване“ или „копаене“ (на английски: mining или „майниг“). Добиването е замислено така, че да са необходими значителни изчислителни ресурси, а наличното количество блокове да остава оскъдно. Наименованието е замислено то други видове добив на оскъдни ресурси (например на злато), които изискват значително време и производствени ресурси. Колкото повече изчислителна мощ се включва в добиването, толкова сложността на математическата задача се увеличава, като по този начин скоростта на добиване винаги остава ограничена и предсказуема и се запазва децентрализацията на мрежата.

Всеки може да „копае“ криптовалута. При всеки успешно преминат етап на изчисление на масив от големи числа (т.нар. Хеширане) са се получавали 50 биткойна първоначално, но колкото повече се копае в мрежата толкова по-малка става наградата за всички. Участниците в изчисленията обикновено участват в „басейн с копачи“ (на английски: mining pool) и цялата награда се дели помежду им, в зависимост от тяхното участие. При създаването на биткойн системата, изчисленията са били сравнително прости, което е правило генерирането на награда лесно и не се е изисквало мощна техника. С течение на времето, ако участниците стават повече или участниците си подобряват машините, както и се очаква да се случи, ще се усложнява „копаенето“. Генерирането на нови биткойни през 2019 г. може да се случи само чрез специализирана техника наречена ASIC (Application-specific integreted circuit или на български: Специфична за приложението интегрална схема), която може да „копае“ биткойни много ефикасно, но друго не може да върши.

„Парична маса“ на биткойните е предоставена от същността на генерирането им. Към 2014 г. в обръщение има над 12 милиона биткойни, като на всеки 10 минути се създават приблизително 12.5 биткойна. Общото им количество обаче има установена горна граница от 21 милиона и на всеки четири години скоростта на добиване се намалява на половина. Това означава, че нови биткойни ще се създават стотина години.

През юни 2014 г. търговската марка „Bitcoin“, регистрирана в Япония и Европейския съюз е обявена за продажба.

Регистър на транзакциите

Основен елемент от платежната система е публичният регистър (т.нар „счетоводна книга“, на английски: public ledger). Той представлява публичен списък на всички извършени транзакции и е реализиран като блокова верига. Данните се записват във файл на всички компютри участващи в Биткойн мрежата, а количеството биткойн е балансът по индивидуалната сметка в него. Това позволява на всеки потребител да провери валидността на всяка транзакция и да разглежда цялата история от стартирането на мрежата. За функционирането е защитата на платежната система се използват криптографски методи, а автентичността на всички транзакции е защитена с цифрови подписи. Регистърът се съхранява в партньорска мрежа на всеки 10 минути. Потвърждаването на записването на бъдещи транзакции (сделки) прави тези преди тях все по-неизменни. Една транзакция обикновено се счита за потвърдена след шест потвърдени изменения (около 1 час).

Биткойн не се управлява като типичните валути – тук няма централна банка или централна организация. Вместо това има Интернет базирана партньорска мрежа. Паричното предлагане е автоматизирано и се предоставя на сървъри или така наречените „биткойн копачи“ или „миньори“, които потвърждават биткойн транзакциите, като ги добиват към децентрализиран и архивиран регистър на транзакциите приблизително на всеки 10 минути. Регистърът на транзакциите се удостоверява от крайните потребители чрез дигитални подписи (подобни на потребителското име и парола) и се увеличава чрез изчисления от различна трудност, които се извършват от специални сървъри, наречени биткойн копачи или миньори. Всяка 10-минутна част от регистъра със сделките отговаря на определено количество биткойни, което копачите получават (и които после може да продават по собствена преценка), след като тази част е добавена към регистъра и е потвърдена от други копачи. Количеството биткойни зависи от това колко дълго е работила мрежата и какви такси по транзакциите са платени. Към 2013 г. с всеки 10-минутен блок се генерират 25 нови биткойна. Количеството е намалено наполовина до 12.5 биткойна през 2017 г. То ще се намалява на всеки 4 години до достигане на твърд общ лимит от 21 млн. Биткойна през 2140 г.

Освен чрез „добиване“, биткойни могат да се получават срещу продукти, услуги или други валути.

Биткойн потрфейл

Потребителите могат да изпращат получават биткойни по електронен път срещу определена такса, като използват електронно протмоне на своя персонален компютър, мобилно устройство или уеб приложение.

Поверителност

Необходимостта от публично анонсиране на всички транзакции изключва анонимността на традиционните банкови услуги ( по отношение на широката публика). Всички транзакции са публични и се записват. Това означава, че всеки член на мрежата може да види баланса и транзакциите, извършени от даден Биткойн адрес. Въпреки това съществува поверителност, която се осигурява чрез анонимност на ключовете, с които се подписва всяка транзакция. Трета страна вижда, че някой изпраща сума на друг, но информацията за транзакцията не може да бъде свързана с никого. Идентичността на потребителя зад адреса остава неизвестна за Биткойн мрежата, стига потребителят да не е свързал своето име със своят адрес публично в Интернет. Възможно е да се „души“ (на английски: sniffing) LAN мрежата от друго устройство в нея или да се следи (на английски: monitor) WAN връзката на самия гейтуей (на английски: gateway) на LAN мрежата или от ISP (интернет доставчик) или друга фирма/организация участваща във връзката на държавата и ясно да се види при изпращането на транзакция от IP адрес произлиза и без никакво затруднение да се прочете цялата информация за транзакцията. Едно от решенията на този проблем е да се използва прокси сървър или Tor и потребителят да създава и използва различен Биткойн адрес за всяка нова транзакция.

Сигурност

Сигурността на плащанията в Биткойн е гарантирана от криптографски публичен ключ, а валидността им се поддържат посредством сложни математически изчисления, извършвани от хиляди машини, свързани в мрежа – процес, известен като биткойн добиване.

Технологията Биткойн – протоколът и криптографията – има високо ниво на сигурност и мрежата Биткойн и може би най-големият разпределено-изчислителен проект в света. Най-често срещаната уязвимост в Биткойн в мрежата – процес, известен като биткойн добиване.

Почти невъзможно е протоколът на Биткойн да бъде променен. Всеки Биткойн клиент, който не спазва общо установените правила, няма право да създава свои такива и да ги налага на останалите потребители. Според настоящите спецификации е невъзможно е невъзможно да се случи дублиране на разходите в една и съща блокова верига или да се използват биткойни без валиден подпис. Биткойн работи единствено с пълното съгласие е единодушие на всички потребители, поради което промяната на протокола е много трудна и изисква преобладаващо мнозинство да приеме промените по такъв начин, че останалите да нямат никаква друга възможност, освен да ги последят.

През 2010 г. е констатиран сериозен пропуск в сигурността на биткойн протокола, при който единиците се генерират от компютри по цял свят, които „копаят“ и се конкурират помежду си. Биткойн мрежата събира информацията за всички транзакции, направени за определен период от време, в блок. Работата на „копачите“ е да потвърди тези транзакции и да ги запишат в главната счетоводна книга.

Съществуват много програми, които могат да бъдат използвани за биткойн добив, но двете най-сигурни са „Cgminer“ и „BFGminer“.

ИКОНОМИЧЕСКИ АСПЕКТИ

Класификация като пари

Често биткойн е наричана валута, но все още не отговаря напълно на общоприетата дефиниция за пари: да служи като средство размяна, разчетна единица и запис от стойност. Засега биткойн може много удачно да се използва като средство за размяна и запис от стойност. С увеличението на популярността и интереса към криптовалутата, в бъдеще можем да бъдем свидетели на използването ѝ като мерна единица за различни стоки и услуги. Към ноември 2013 г. желание да получават плащания с биткойни изразяват около 1000 традиционни бизнеса и над 35 хил. онлайн търговци.

Според Китайската народна банка бинкойн „принципно не е валута“ а инвестиционно средство. А според представител на Калифорнийския университет в Ървайн съществува „неразрешен дабат по въпроса дали биткойн са пари или протокол за разплащане. Медиите често наричат биткойн с термини, които съдържат думата валута, като цифрова валута, виртуална валута, електронни пари или криптовалута. Все пак някои медии правят разлика между „реални“ и биткойни.

Според Джейми Димон, шеф на финансовия холдинг „JP Morgan“ биткойн е измама и в крайна сметка балонът ще се спука.

Въпреки това единицата отговаря на голяма част от характеристиките, които определят парите:

  • Приемливост – биткойн е приет като законно разплащателно средство в Япония, а Австралия, Русия и Индия също обмислят как да регулират криптовалутата. В същото време биткойн се приема от редица търговци като метод за разплащане.
  • Рядкост – Поради лимита от 21 милиона броя биткойна, той е сравнително рядък, което предпазва от загуба на стойност.
  • Еднаквост – Няма разлика между един или друг биткойн – всички са еднакви и равни.
  • Разпознаваемост – различава се лесно от другите крипто и фиатни пари.
  • Делимост – 1 битокйн = 100 000 000 сатошита, което обуславя лесното деление на по-малки части, което е изключително важно предвид растящата му цена.
  • Поверителност – биткойн може да се пренася лесно – например в портфейл на мобилен телефон или лаптоп. Също така има хардуерни решения за биткойн портфейли, които могат да се държат на флашка. В същото време биткойн може да се обменя лесно между хората.
  • Издръжливост – След като един биткойн бъде „изкопан“, той няма как да изчезне – информацията е записана в блокчейн.
  • Сигурност – Биткойн мрежата е създадена така, че копачите верифицират транзакциите, а тъй като те използват децентрализирани компютри, няма как да бъдат манипулирани. Това предпазва от кражба, фалшификация и промени в информацията.

Биткойн е обект на наблюдение поради опасения, че може да бъде използвана за незаконни дейности. През октомври 2013 ФБР затваря сайта Silk Road и конфискува 144 000 биткойна на стойност 28.5 милиона долара.

Парична единица

Паричната единица биткойн произлиза от английската дума bit – единица информация и coin – менета. Символите, използвани за изобразяване на биткойните, са BTC, XBT. Биткойнете се делят на милибиткойни (mBTC), микробиткойни (µBTC) и сатоши. Един милибиткойн се равнява на 0,001 биткойн, един микробиткойн – на 0,000001 биткойн, а сатоши – на една сто милиона част от битокойна или 0,00000001 биткойна.

Такси за превод

По желание може да се заплати такса за превод, което ускорява потвърждаването на транзакцията. Потребителите са насърчавани да заплатят доброволно такава такса, тъй като така увеличават транзакцията им да се включи в регистъра на сделките по-бързо – копачите могат да избират кои транзакции да придвижат и да дадат приоритет на тези с платени и по-високи такси. Таксите по сделката се използват като защита срещу потребителите, които изпращат транзакции, с цел да претоварят мрежата. Точния начин, по който работи системата за таксуване, все още се разработва и ще се промени с течение на времето. Тъй като таксата не е свързана с размера на изпратените биткойни, тя може да изглежда изключително ниска (0,0005 BTC за 1000 BTC трансфер) или несправедливо висока (0,004 BTC за 0,02 BTC плащане). Таксата се определя от атрибутите като данни в транзакция, повторение на сделката и колко е натоварена мрежата.

В България

Общо 21 български компании приемат плащания с криповалутата за храна, спортна екипировка, хранителни добавки, осветителни тела, юридически услуги и др.

Първия банкомат за биткойни (битомат) в България е поставен в Интерпред – СТЦ, София на 1 август 2014 г

Абонирайте се за нашия бюлетин

За да получавате най-новите корпоративни блокчейн новини.